Първо студио на БНР - Радио Пловдив се превърна в нещо повече от сцена, стана място, където четири континента се срещнаха в едно изречение, една мелодия, една вечер.

Директорът на фестивала д-р Достена Лаверн откри третото издание на Летерапопули с думи, зад които стоят години посветеност и вяра в силата на литературата. Г-жа Донка Налбантова, представител на Община Пловдив, изказа своето вълнение и поднесе топли пожелания за успех от името на Община Пловдив - Municipality of Plovdiv, която е неотделим партньор на фестивала.

Изабел Клайн на пиано и Арто Артинян с електронна музика създадоха живия музикален свят „Chercher la Femme” с талантливите артисти от АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" Пловдив Александрина Димитрова, Василена Краманлиева, Боян Хаджиев и Антъни Митев, представиха рецитал по текстове на авторите гости на фестивала, докато самите автори ги гледаха от първи ред. Един от онези редки моменти, в които думите се връщат при своите създатели и всички разбираме защо литературата съществува.

Давид Тоскана е сред най-значимите и международно признати съвременни мексикански романисти – автор, чието творчество се отличава със способността да преминава отвъд културни и исторически граници и да превръща локалното в универсален литературен език.

Роден през 1961 г. в Монтерей, Мексико, той първоначално поема по неочакван път, завършвайки индустриално и системно инженерство. Едва след навършването на 30 години започва да пише – решение, което самият той често описва с иронично недоумение. Повече от три десетилетия по-късно литературата се утвърждава като негова дълбока вътрешна необходимост и форма на съществуване.

Автор на повече от десет романа, Тоскана е член на Съюза на писателите на Мексико и носител на редица престижни литературни отличия. Сред тях се открояват наградата Premio Xavier Villaurrutia (2017) за романа „Олегарой“, Bienal de Novela Mario Vargas Llosa за „Тежестта да живееш на земята“, както и отличието за литературно съвършенство José Emilio Pacheco (2021), присъдено му от Автономния университет на Юкатан. Негови текстове редовно се публикуват в авторитетни културни издания като Laberinto и Letras Libres, а част от романите му са адаптирани за театралната сцена.

Книгите му са преведени на множество езици, включително арабски, и се отличават с характерна смес от историческо въображение, ирония и философска дълбочина. В тях Тоскана често изследва границата между реалност и фикция, като поставя под въпрос самите механизми на паметта и историята.

Особено значимо място в неговото творчество заема най-новият му роман „Сляпата армия“, завършен по време на престоя му в София през октомври 2025 г. Книгата, посветена на съдбата на ослепените войници на Цар Самуил, бързо привлича международно внимание и е отличена с престижната награда Alfaguara 2026, утвърждавайки още веднъж мястото на Тоскана сред водещите гласове на съвременната латиноамериканска литература.

Творчеството на Давид Тоскана съчетава интелектуална игра и емоционална дълбочина, като превръща литературата в пространство, където историята, въображението и човешката съдба се срещат и взаимно преосмислят.

Луи-Филип Даламбер е поет, романист и есеист, роден през 1962 г. в Порт-о-Пренс, Хаити, и един от най-ярките съвременни гласове на карибската и франкофонската литература. Той следва журналистика и сравнителна литература в родния си град, а по-късно продължава обучението си в Париж, където защитава докторска степен с изследване върху творчеството на Алехо Карпентиер.

Още на 20-годишна възраст Даламбер публикува първата си стихосбирка, а през 1993 г. излиза първият му прозаичен текст. Скоро след това се появява и дебютният му роман „Le crayon du bon Dieu n’a pas de gomme“ („Моливът на Бога няма гума“), в който вече ясно се открояват темите, към които той ще се връща постоянно: изгнанието, раздялата, завръщането и търсенето на принадлежност. Самоопределящ се като „скитник“, Даламбер превръща движението – между страни, езици и култури – в сърцевина на своето писане.

Израснал в среда на политически сътресения, той напуска Хаити и заживява в различни части на света, като днес пребивава основно във Франция. Този живот „между светове“ оформя и неговите герои – винаги в преход, между паметта и настоящето, между изгубеното и възможното.

Автор на богато и жанрово разнообразно творчество, Даламбер съчетава лични съдби с големи исторически и социални теми. Романът „L’Autre Face de la mer“ („Другата страна на морето“) му носи Prix RFO du livre още през 1999 г., а „Les dieux voyagent la nuit“ („Боговете пътуват нощем“) е отличен с престижната Casa de las Américas през 2008 г. С „Mur Méditerranée“ той затвърждава международното си признание и получава наградата Prix de la langue française, а произведения като „Ballade d’un amour inachevé“ и „Une histoire romaine“ допълват една последователно изграждана, дълбоко ангажирана литературна вселена.

Като поет Даламбер заема особено място със своята интензивна, телесна и ритмична поезия. Стихосбирката „L’obscur soleil des corps“ разгръща една чувствена и философска поетика, в която тялото се превръща в пространство на памет, желание и преживяване.

Признание за цялостния му принос идва с присъждането на наградата „Гонкур“ за поезия (Prix Goncourt de la poésie) през 2024 г. – едно от най-престижните отличия във франкофонския литературен свят.

Стилът на Даламбер се отличава с музикалност, прецизност и внимание към човешкия детайл. Без да бъде декларативен, той показва как големите исторически процеси – миграции, конфликти, социални кризи – се отпечатват в най-интимните пространства на живота: в любовта, в паметта, в усещането за дом.

Луи-Филип Даламбер е част от поколението писатели, които превръщат литературата в пространство на среща между култури, езици и континенти. Неговото творчество изгражда мостове между светове и традиции, поставяйки в центъра човека – уязвим, търсещ, но и способен да създава смисъл дори в условията на несигурност.

Кубинска писателка Карла Суарес е сред най-ярките гласове на съвременната кубинска литература – авторка, която превръща личната памет и историческите сътресения в дълбоко човешки и многопластови разкази.

Родена в Хавана през 1969 г., тя първоначално завършва електронно инженерство – факт, който оставя отчетлив отпечатък върху нейния стил: прецизен, структуриран и внимателно изграден, но същевременно изпълнен с чувствителност и вътрешна музикалност.

В края на 90-те години Суарес напуска Куба и заживява в Европа – първо в Рим и Париж, а по-късно в Лисабон. Този живот „между светове“ се превръща в сърцевина на нейното творчество. Нейните герои често съществуват в състояние на движение – не само географско, но и вътрешно – разкъсани между миналото и настоящето, принадлежността и отчуждението. В този смисъл нейната литература не разказва просто за Куба, а за самото състояние да носиш една страна в себе си, дори когато си далеч от нея.

Още с първия си роман Silencios Карла Суарес привлича вниманието на критиката със способността си да улавя фините напрежения на ежедневието. По-късно с Habana, año cero тя затвърждава международното си признание, изграждайки многопластов разказ, в който се преплитат наука, история и лична съдба. Това съчетание между рационална мисъл и художествено въображение се превръща в една от най-разпознаваемите черти на нейното писане.

Сред останалите ѝ произведения са романите „Пътешественичката“, „Тропикът на мълчанието“ (Награда за първи роман в Испания, 1999), „Синът на героя“ и „Хавана, година нула“ (награда „Карбет“, 2012; Голяма награда на островната литература, Франция, 2012), както и сборниците с разкази „Пяна и други истории“ и „Carroza para actores“. Автор е и на пътеписните книги „Куба – пътищата на случайността“ и „Рим, отвъд пътищата“, създадени в съавторство с фотографи.

Нейните книги са преведени на повече от 15 езика и адаптирани за сцена и екран. Във Франция „Тропикът на мълчанието“ е преведен и адаптиран за театър и музикален театър. През 2019 г. тя получава Ибероамериканската награда за разкази „Хулио Кортасар“, а през 2007 г. е включена сред най-обещаващите млади автори на Латинска Америка.

Творчеството ѝ се движи по деликатната граница между интимното и политическото. Без декларативност тя показва как големите исторически процеси се отразяват в най-тихите пространства на човешкия живот – семейството, любовта, спомена. Стилът ѝ е ясен и плътен, с внимание към детайла и с характерна, фина ирония.

Карла Суарес е част от поколението писатели, които преосмислят понятието за идентичност в свят на движение и културни пресичания. Нейната проза изгражда мостове – между езици, пространства и времена – и напомня, че историите, които разказваме, са начин да съхраним себе си в постоянната промяна.

Днес тя живее в Лисабон, където води литературни клубове и семинари по творческо писане, и продължава да бъде активен участник в съвременния европейски литературен живот.

 (Гранада, 1957), съосновател на фестивала Летерапопули е съвременен испански писател, преводач, журналист и културен мениджър на редица международни литературни фестивали. 

Роден и живял в Мадрид, по-късно в страната на баските и в Париж, а от 2010 г. живее в Лисабон. 

Носител е на Международната награда за журналистика на краля на Испания и на наградата "Еспартак" за исторически романи, както и на наградите "Шарл-Брисе" и "Алберто-Бенвенист" във Франция. 

Произведенията му са превеждани на френски, италиански, немски, португалски, гръцки, сръбски и румънски език. 

През 1990 г. публикува първата си книга: Епопеята на глупците, историческа фреска за трагичните приключения на испанците, участвали във Френската революция, със специално внимание към изключителната фигура на Абате Марчена. Две години по-късно излиза "Корабите на времето", галерия от портрети на десет исторически личности свързани с "откриването", завладяването и еманципацията на Америка, от Колумб до Тусен Лувертюр.

През 1996 г. публикува романа "Carta del fin del mundo", който разказва от първо лице колумбийския епос за Форт Навидад. През 1998 г. излиза "Ел Конверсо", автентичен исторически приключенски роман, който е преминал през няколко издания и е най-продаваната му творба.

След като живее в страната на баските в продължение на няколко години, през 2001 г. Фахардо дава обрат на романистичната си тематика с "Конвулсивна красота" роман с действие развиващо се в днешната Страна на баските, чийто главен герой се опитва да разбере защо е избран за жертва.

Базиран в Париж от 2001 г., Фахардо се завръща към жанра на популярните исторически портрети с "Преувеличени животи", колекция от двадесет и две кратки литературни биографии на исторически личности, чиято единствена обща връзка е ексцесията в живота им, от "Монахинята мичман" до Аристотел Онасис, минавайки през Панчо Вила или Чарли Паркър.

През 2005 г. в Мексико се появяват детската му книга La estrella fugaz и романът A pido de boca, любовна история, развиваща се в имигрантски Париж.

През 2008 г. се появява резултатът от необичаен експеримент: написването на "роман с шест ръце", в сътрудничество между Фахардо, Антонио Сарабия и Хосе Овехеро. Това е "Първа новина на Ноела Дуарте”, приключенски сюжет чийто главен герой е фотографка, дъщеря на кубинец в изгнание и испански републиканец.

През 2010 г. публикува "Името ми е Ямайка", роман, в който съвременен сюжет е преплетен с разказ за исторически приключения.

През 2016 г. публикува "Годините на страха", текстове за насилието и тероризма, писани в продължение на двадесет и пет години, от 1990 до 2015 г., в медиите в Испания, Франция, Италия, Германия и Мексико. 

През 2022 г. публикува в Мексико и Испания романа "Одио", с Fondo de Cultura Económica, чийто френски превод (Haine) преди това беше публикуван през 2021 г. от престижното френско издателство Éditions Métailié в Париж.

Негови разкази са се появявали в няколко антологии и колективни творби с автори като Луис Сепулведа, Роза Монтеро, Мемпо Джардинели, Сантяго Гамбоа, Елза Осорио, Алваро Мутис, Бернардо Ачага, Жан Ролин, Едуард Кери и Патрик Девил.

През 2024 г. е назначен за куратор на фестивала "Бененгели", Международна седмица на литературата на испански език, организирана от института "Сервантес".

От 1989 г. насам Изабел Клайн се посвещава  на съвременния театрален репертоар с трупите Articulations, Pandora, La Folle Allure, Unique и TJP. Тя композира музиката, която съпровожда театралните ѝ творби.
Същевременно тя режисира свои собствени творби с трупата Bleue. Сред тях е Impressions d'ici, belder üs Lawe un Zitt, ода за елзаските поети, която през 1999 г. обикаля с огромен успех Източна Франция с подкрепата на Френското Министерство на културата. Творческото писане съпровожда Изабел Клайн през цялата й артистична кариера, както в музиката, така и в театъра. Тя води много ателиета по творческо писане, а от 2008 г. е патрон на фестивала за музикални четения "Complètement livres!“.
Участва като автор, композитор и изпълнител в продукциите „Диви четения“ (2016), LUX NOCTIS, пътешествие около зимното слънцестоене (2017), IT'S TIME , (2018), "Сонети на Пеперудата“ (2019), Пролетно ораторио (2024).
През 2024 г. пише и режисира пиесата Frawelandle, представена за първи път в Espace Rohan в Саверн с подкрепата на региона Grand Est.

В периода 2020-2022 адаптира романа си ,,Бяла Врата” в постановката "E Lieb", за която пише музиката, която режисира и където също изпълнява главната роля. Селектиран за фестивала Langues en scène, организиран от региона Grand Est, и след артистична резиденция в Les Tanzmatten, пиесата се радва на огромен успех.

Изабел Клайн намира думите за тази „любовна история“ в задънените улички на своето елзаско детство.

Музикант, философ, роден през 1975 г. в Пловдив.  Арто е възпитаник на СМУ "Добрин Петков" в Пловдив, като ученик в класа по флейта на Стефан Пашев, с допълнителни уроци при Емануил Дидов. Продължава образованието си в САЩ, където изучава композиция, джаз и електронна музика.  След консерваторията, между 1999 и 2009, се влива в авангардните течения на джаза и участва в концерти в Ню Йорк, Бостън, и Балтимор.

Освен музиката, Арто проявява интерес и към философията. Докато пише дисертацията си, работи  като учител по история в гимназия в Ню Йорското гето Бронкс, преживяване което още повече задълбочава интереса му към политическата философия. От 2015 г. е доцент по политическа философия в Градския университет на Ню Йорк, а от 2019 живее отново в родния си град.